Punk-rock - понятие, произход, възход:

Пънк-рок е анти-комерсиално(букв. наложено, разпространен, установен) музикално движение започнало към 1976-та от Ramones, Sex Pistols, The Clash, The Damned. Терминът се използва още като описване на музикалните сцени, които споделят характерни черти с онези първо-генерационни “пънкари”. Терминът понякога се прилага и в модата или непокорният начин на мислене и манталитет, асоциирани с това музикално движение.

Произход:

Терминът “пънк-рок” (от “punk”, значещ пропаднал, непукист или сополанко; значещ още уличен мошеник или закононарушител; затворнически жаргон означаващ човек, който се примирява със сексуално наложения му тормоз) е използван за да опише недодяланият и недомислен китарно-вокално-базиран рок енд рол на Американските групи от средата на 60-те като The Seeds, The Standells, които в момента са по-скоро категоризирани като гаражен рок. Терминът навлиза в обръщение посредством музикалния критик Dave Marsh, който го използва за да характеризира музиката на Mysterians в майския брой на Creem Magazine от 1971 г. Терминът е възприет от още много рок-музикални журналисти в началото на 70-те. За пример, в основните бележки относно албума Nuggets (antology, 1972) критикът и китарист Lenny Kaye употребява термина “пънк-рок” отнасяйки го към гаражните рок-групи от 60-те слабо познати и използващи примитивни методи за еуфорично настроение. Скоро, малко след тези негови бележки той сформира група с авангардната поетеса Patti Smith. Групата на Smith и техният първи албум е реализиран през 1975, вдъхновяващ доста от пънк-рокаджиите от 70-те и това предполага пътят, по който терминът мигрира в музиката в познатият ни сега пънк. В допълнение на инспирирането от онези гаражни групи от 60-те ритъмът на пънк-рока се развива и оформя до онова неблагозвучен стил на Velvet Undergroud; Сексуално и политико-конфронтиращите детройтски групи като The Stooges и MC5; английската клубна рок-сцена и политическите ъндърграунд групи като Mick Fаrren и The Deviants; New York Dols и някои британски “glam-rock” и “art-rock” появи през началото на 70-те включващи David Bowie, Gary Glitter и Mark Bolan, който е фронмен на T.Rex. Британското пънк-движение също открива прецедент в "do-it-yourself" идеята в лицето на Skiffle манията, която ескалира по средата на войната срещу пуританството през 50-те в Англия. Skiffle музиката се вижда в лицето на супер успешната група Beatles (които също са започнали като Skiffle група) и в по-нататъшната британска инвазия наблюдавана в звукозаписни класации. Пънк-рокът в Британия съвпада с времето на издигането на Тачеризма (от Тачър, Маргарит) и почти всички британски пънк-групи изразяват своя отчужден и яростен манталитет. Пънк-рокът също така се въздига срещу няколкото тенденции, които правят популярна музиката от 70-те, включително това, на което пънкарите казват “disco”( повърхностна) музика и внушителните форми на хеви-метъл, прогресив-рок и арена рок. Те се отказват от остатъците (на обикновени хора) в тях посредством хипи-контракултурата през 60-те. Групи като Jefferson Airplane, които оцеляват през 60-те, подкрепени от повечето пънкари показват по всевъзможни глупави начини, въпреки многото пречки, своите корени, предявявайки правата си. Появяването на Eric Clapton по телевизията в средата на 70-те е често даван пример как иконите на рока от 60-те буквално продават себе си на системата, която са мразели.

Възход на пънк-рока:

По средата на 70-те, в три различни точки на света пънк-рокът ескалира: Ramones в New York, The Saints в Australia и Sex Pistols в London. Във всички случаи тези групи работят на малки сцени включвайки други групи и соло изяви както и ентусиазирани импресариа работещи в малки нощни клубове, които им помагат за участия и срещи с други подобни групи. Характерна черта на пънк-рока е близостта към ранният рок енд рол. Пънк-рокът съчетава проста музикална структура и кратки песни възхваляваща DIY-етиката ("do it yourself"), която е изискване за всяка една форма пънк-рок. Пънк-текстовете представят конфликтна искреност спрямо двете неща – политиката и сексът, подкрепена от градската скука и задаващата се безработица в Англия, за пример - "God Save The Queen" and "Pretty Vacant" на Sex Pistols и несъмнено анти-романтичното изобразяване на секса и любовта като "Too Drunk to f*ck" на Dead Kennedys или "Submission" на Sex Pistols. Вдъхновението на културната критика и стратегиите за революционните действия предложени от Европейското ситуационно движение от 50-те и 60-те е причина за авангардностт на Британското пънк-движение, специално за Sex Pistols. Това е преднамерено решение и насока взето от мениджъра им Malcolm McLaren и е предпоставка за начина им на обличане на Vivienne Westwood и за арт-произведенията на Jamie Reid, който проектира и рисува много от нещата на групата. В Англия пънкът се влияе от ямайската ска субкултура. Регето е факт в първите релийзи на The Clash примерно. През края на 70-те пънкът посява семето на 2 Tone движението, включващо групи като The Specials, Madness и Selecter. Една от първите книги за пънк-рока - The Boy Looked at Johnny от Julie Burchill и Tony Parsons (от 1977) – заявява, че пънк-вълната е отминала, заглавието е: The Obituary of Rock and Roll( Некрологът на Рок енд Рола). Заглавието е чуто от текст на Patti Smith от албума й Horses(1975); този некролог на пънка идва, когато The Clash имат само един излязъл албум, а Dead Kennedys все още не са формирани.

Пънк-манталитет и облекло:

Пънк феноменът изразява всички чути отхвърляни преобладаващи ценности, които са извън тяхната музика. Британската пънк-мода постепенно и праволинейно налага много театрално-изглеждащи прическа и гримове – гримирането на очите може да покрие половината лице, косата да е изправена и стърчаща или подстригана в стил "Mohawk", или друга заострена форма – докато облеклото типично пригодено или развалено, изглеждащо по артистичен начин – панталоните и тениските са нарязани и покрити с кръпки, защитните ленти изпълняват ролята на пронизващи лицето накити. Пънк поддръжниците създават добреразвиваща се ъндърграунд преса. В Англия Mark Perry продуцира Sniffin' Glue. В Щатите списания като Search & Destroy, Maximum RocknRoll, Profane Existence и Flipside са водещи за феновете. Всяка локална сцена има поне едно малко списание, публикуващо новини, клюки и интервюта с местните обикалящи групи. Списанието Factsheet Five описва хиляди ъндърграунд публикации през 80-те и 90-те.

Пост-пънк от 80-те:

През 80-те втората вълна от анти-комерсиалност и DIY се появява в Англия и Съединените щати. MDC, Crass, Descendents, Husker Du, Bad Brains, Vice Squad, X, The Replacements, Picture Frame Seduction, The Exploited, Minor Threat, JFA, The Dicks, Inner City Unit, и NOFX измежду другите са имали малък успех в музикалните класации, но въпреки това развиват своята ревност към идеите си по-късно. Периодът през 1980-1986-та е пиковият момент за хардкор-пънка. Тривиалната пънк-рок субкултура все още може да се види в много градове. Krakow и Jarocin в Полша възвишават новосъздадената street-пънк култура. Пънк-рокът има комерсиален успех през 90-те с групи като Rancid, Green Day и The Offspring. В последствие групи като My Chemical Romance, The Used и Taking Back Sunday са били базирани на онези ранни групи под формата на Емо-музика, което е встрани от идеите на хардкор-пънка.